Адвокатската асоциация е професионална организация на адвокати. В някои страни адвокатските колегии или асоциации отговарят за регулиране на законното практикуване на адвокатската професия в съответната юрисдикция; други са професионални организации, чиято основна цел е да служат на своите членове; а в повечето случаи адвокатските колегии изпълняват и двете функции.
В много държавни юрисдикции, адвокатските асоциации включват адвокатите, квалифицирани да пледират във висши съдебни инстанции, докато адвокатското общество се състои от по-нисшите адвокати. Тези две организации понякога взаимно се изключват. В други юрисдикции, асоциацията на адвокатите може да включва цялата адвокатска общност.
В САЩ, получаването на право на адвокатска практика се дава от отделна съдебна система. Това трябва да се разграничава от членството в Адвокатската асоциация. В някои от американските щати се изисква членство в асоциацията за всички адвокати, докато в други щати не е така.
Въпреки, че асоциациите на адвокатите са от доброволен тип, почти всички асоциации са създадени под формата на корпорации. В такъв случай, членството в тях не е доброволно. В някои страни думата “асоциация” се изпуска, а тези организации се наричат просто “държавна адвокатура”, за да се покаже, че те са обединена организация, която представлява всички адокати, имащи разрешение за адвокатска практика.
Адвокатите по право трябва да преминат успешно национален юридически изпит
С някои малки изключения, адвокатите по право трябва да преминат успешно национален юридически изпит, последван от едногодишно ограничаване на дейността му като адвокат под надзора на Правния Изследователски и Обучителен Институт на Върховния съд на Япония.
За разлика от другите държави, в Япония притежаването на степен по право не е необходимо условие за явяването на изпитите за получаване на право на адвокатска практика. Обаче за тези, които искат да се явяват на този изпит без юридическа степен има допълнителни изисквания.
До 2006 година, изпитите за придобиване на адвокатска практика са се провеждали на три етапа. Първият се е провеждал през месец май. Съставен бил от 60 въпроса с множество варианта на отговор. Изпитът е обхващал въпроси на конституционното, гражданското и криминалното право.
Вторият етап се е провеждал в два дена през юли и е съдържал 12 въпроса за есе по конституционно,гражданско, търговско право и процедурни законови положения в областта на гражданския, търговския и углавния процесуален кодекс.
Последният окончателен етап е през месец Октомври, който представлява устен изпит.
Резултатите от изпита се обявяват в средата на ноември. Средно 40, 50 хил. души преминават успешно първия изпитен етап; 7, 8 хил. се класират за втория и само 1500 – за устния етап и стават адвокати.
Дипломираният юрист трябва да членува в Адвокатски съвет на Индия
В Канада, право на адвокатска практика може да получи всеки, който е започнал след дипломно обучение в местна правна програма, и стажува. Правните общности се наричат provincial law societies (местни правни дружества), освен това в Нова Скотия, което се нарича „Nova Scotia Barristers Society“ и това в Квебек – Barreau du Quebec.
В Индия законовата рамка, която определя правата на адвокатите е приета през 1961 год. Според нея, дипломираният юрист трябва да членува в Bar Council of India (Адвокатски съвет на Индия). Процедурата по приемане в този съвет е делегирана на щатските адвокатски съвети, тъй като почти всеки индийски щат има своя собствен съвет на адвокатите. След първоначалното включване и членство в която и да е адвокатска асоциация, дипломираният юрист е законно признат за адвокат и може да се яви пред всеки индийски съд.
В Пакистан пък е необходимо да отговарящ на определени изисквания, за да станеш член на адвокатска асоциация. Освен това пакистанците трябва да имат валидна диплома по право от виден университет, да предложат определени гаранции и да плащат такса за членство на съответната организация. Ако кандидатът няма магистърска степен по право, той трябва да стажува 6 месеца при практикуващ адвокат, на който е задължително да е оказал помощ при поне 10 случая по време на шест месечния си стаж.
