Диана Ковачева, министър на правосъдието

По отношение на свободата на словото, Диана Ковачева заяви: „Публикациите в жълтите вестници бяха обидни не само към мен, а и към една организация като „Прозрачност без граници”. Всеки трябва да си върши работата, а другите да говорят каквото искат”. Министърът на правосъдието цитира и друга известна мисъл на Чърчил, че пътят към успеха е да вървиш от неуспех към неуспех с нестихващ ентусиазъм.

Диана Ковачева каза, че в понеделник ще има посещение на ЕК в България в рамките на тяхната редовна мисия по повод изготвянето на предстоящия за България доклад. Тя допълни още, че като юрист има отношение по темата за необходимостта от продължаване на съдебната реформа. „Това, което бих пренесла от работата си в „Трансперънси”, е духът на баланс между критиката и сътрудничеството”, сподели Ковачева. Според нея ролята на министъра на правосъдието до голяма степен е свързана с инициирането на дискусии, изслушването на всички заинтересовани страни, търсенето на консенсус, а не налагане на решения. Министър Ковачева отбеляза, че е много важно съдничесвтото със съда, с прокуратурата, с Висшия съдебен съвет, с изпълнителната власт и с министерството на вътрешните работи.

Корпоративните адвокати имат различни функции от гражданските

Корпоративен адвокат се нарича адвокат, който е специализирал корпоративно право. В САЩ има приблизително 67 000 корпоративни адвоката, които работят средно по 50 часа седмично, с нищожната начална заплата от 64 000 долара годишно, която евентуално след 5 години ще стане 93 700 долара, а след 10 или 15 години може да стигне до 139 000.
Каква е ролята на един корпоративен адвокат?
Ролята му е да осигури законност на търговските сделки, да съветва корпорациите за техните законни права и задължения, включително и задълженията и отговорностите на корпоративните служители. За да могат да вършат това, адвокатите по корпоративно право, трябва да познават всички аспекти на законовите положения при изготвяне на договори, да са запознати с данъчното право, сигурността, банкрута, закона за интелектуалната собственост, лицензионните режими и много други неща специфични за конкретния бизнес на корпорацията, за която работи адвоката.
В практиката на корпоративния адвокат има по-малко съперничество отколкото при гражданското право. Адвокатите на двете страни при сключване на сделката не са опоненти, а хора, които имат обща цел да улеснят сключването на сделката. Един адвокат определя корпоративните адвокати като “прислужници на сделката”.
Сделките обикновено се сключват между почтени и благородни хора. Корпоративните адвокати структурират провеждането на сделките, подготвят документите или неточностите в финансите на участниците в сделката, водят преговори и посещават събрания.

Какво е да си адвокат в Япония

Освен успешното преминаване през изпита за допускане до адвокатска практика, адвокатът трябва да членува в адвокатската колегия в съответната префектура, където се намира адвокатската кантора.
Според едно проучване, направено през 2008 година от Японската Федерация на адвокатските асоциации, 39, 4% от всички адвокати принадлежат към трите асоциации в Токио.
До преди Втората Световна война, адвокати, получили образованието си в друга държава, могат да се присъединят към Японската адвокатура със специално разрешение от Върховния съд. Такива адвокати са били считани за квази (полу)-членове на адвокатурата. В момента в Япония практикува активно като адвокат само един такъв квази-член.
Това половинчато членство е премахнато с реформите в областта на правото направени през 1955 год. и е заменено с термина “адвокат по чуждестранно право” през 1886 год. На датата 1 януари 2010 год. в Япония е имало 349 адвоката по чуждестранно право.
Адвокатите в Окинава, които са получили право на адвокатска практика преди репатрацията през 1972 год. се приемат като японски адвокати. Наричани са “специални членове на Окинава”, 10 от тях все още практикуват като юристи.
Големи правни фирми са създадени в Токио, Осака и другите големи японски градове. От 2002 година до сега, тези фирми са придобили членове по техен собствен принцип. Такива фирми се наричат “юридически професионални корпорации”. През 2010 година тяхният брой възлизаше на 459.

Адвокатите вземат специализация преди да започнат практиката си

Много американски адвокати ограничават дейността си до определена юридическа област. Често тези области се противопоставят една на друга. Например:
Външният юрист (адвокатска фирма) срещу вътрешния юрист (корпоративния правен отдел);
Ищеца срещу адвоката на защитата;
Адвокатите по съдебния процес срещу апелативните адвокати и др.
Въпреки това, в повечето американски щати се забранява или не се одобрява искане за специализация в конкретна област на правото, освен ако юристът не е официално одобрен от своята щатска адвокатска комисия за създаването на напълно законна специализация.
В някой щати е позволена непрякото съобщаване на специализацията на адвоката във вид на реклама, (която да представлява нещо от сорта “нашата практика се ограничава до…”).
На патентните адвокати им беше разрешено да представят или рекламират своята специализация във всички юрисдикции, докато в САЩ не се прие закон за регистриране на патентите.
Някои щати дават официални сертификати за различните специалности. В Калифорния, например, адвокатски сертификат се издава по семейно право, апелативна практика, криминално право и др. Всеки юрист, който отговаря на изискванията в една от тези юридически сфери може да се счита за специалист. По подобен начин щатът Тексас официално връчва сертификат за специализация в: административно право, гражданско апелативно право, търговско право, данъчно право и др.

Сериалът "Закон и ред" представя телевизонен образ на адвокатите

Обратно на това, което медиите ни показват за адвокатите, голям дял от съдебните процеси и направляващата юридическа дейност се състои в провеждане на множество проучвания в съдебната библиотека или в базите от данни като Westlaw, LexisNexis или Bloomberg L.P. Много адвокати също така прекарват голяма част от работното си време в изготвяне на документи като адвокатски досиета, легализиране на пълномощия, договори, завещания и попечителства.
Само някои телевизионни програми и филми точно описват работния ден на един адвокат като така очертават същността на професионалния живот на много адвокати.

Едно такова изключение е телевизионния сериал Закон и ред , който понякога показва главните герои да правят проучвания на компютъра късно вечерта (като обикновено използват Westlaw, заради връзките на Westlaw с продуцентите на филма). В някои епизоди се показва как адвокатите държат дрехи в служебния си кабинет за моментите, когато проучванията им продължават цяла нощ и героят няма време да се прибере у дома да се преоблече.
Друго забележително описание на адвокатската професия е направено в сериала Първо убийство, където главните герои са група адвокати.
Киното и телевизионните филми обикновено представят адвокатите фокусирани върху само един случай в дадения момент. Всеки случай има краен срок, който трябва да се спази и дати за съдебните заседания, които не трябва да се забравят. Много често в реалния живот адвокатите се налага да балансират между няколко случая едновременно. Адвокатите, които водят съдебни дела, често имат натоварен график, важни документи се изготвят заедно с много друга работа.

Ролята на адвоката е различна в зависимост от законовата юрисдикция.

Според речника “адвокат” е човек, специалист по право, лицензиран да практикува закона. Законът е система от правила за поведение, установени от суверенно правителство, за да регулират несправедливостта, да осигурява стабилност на политическата и обществена власт, освен това законът раздава правосъдие. Работата на адвоката включва прилагане на практика на абстрактни законови теории за решаване на специфични проблеми или да защитава интересите на тези, които са го наели за адвокат, за да представлява техните законни интереси.
Ролята на адвоката е различна в зависимост от законовата юрисдикция.
На практика законовата юрисдикция е тази, която упражнява правото си да определя кой има право да бъде адвокат, затова терминът “адвокат” може да се различава в различните държави.
В Австралия думата “адвокат” се използва както за адвокати, които имат право да пледират в по-нисши инстанции, така и за такива, които могат да пледират и във висши съдилища;
В Канада под “адвокат” се разбира човек, който има разрешително да практикува професията или има квалификация за нотариус по граждански права в провинцията Квебек.
В Англия и Уелс “адвокати” се наричат хора, завършили право. Този термин включва адвокатите, които имат право да пледират в нисши и висши съдебни инстанции, административни длъжности, и хора свързани със закона, но без това да става пряко с клиент, като съдии и съдебни секретари.
В Шотландия терминът “адвокат” се отнася за по-специфична група от обучени прависти, а именно съдебните защитници и адвокати, които имат право само да пледират в нисши съдебни инстанции.

Асоциациите на адвокатите са от доброволен тип

Адвокатската асоциация е професионална организация на адвокати. В някои страни адвокатските колегии или асоциации отговарят за регулиране на законното практикуване на адвокатската професия в съответната юрисдикция; други са професионални организации, чиято основна цел е да служат на своите членове; а в повечето случаи адвокатските колегии изпълняват и двете функции.
В много държавни юрисдикции, адвокатските асоциации включват адвокатите, квалифицирани да пледират във висши съдебни инстанции, докато адвокатското общество се състои от по-нисшите адвокати. Тези две организации понякога взаимно се изключват. В други юрисдикции, асоциацията на адвокатите може да включва цялата адвокатска общност.
В САЩ, получаването на право на адвокатска практика се дава от отделна съдебна система. Това трябва да се разграничава от членството в Адвокатската асоциация. В някои от американските щати се изисква членство в асоциацията за всички адвокати, докато в други щати не е така.
Въпреки, че асоциациите на адвокатите са от доброволен тип, почти всички асоциации са създадени под формата на корпорации. В такъв случай, членството в тях не е доброволно. В някои страни думата “асоциация” се изпуска, а тези организации се наричат просто “държавна адвокатура”, за да се покаже, че те са обединена организация, която представлява всички адокати, имащи разрешение за адвокатска практика.

Адвокатите по право трябва да преминат успешно национален юридически изпит

С някои малки изключения, адвокатите по право трябва да преминат успешно национален юридически изпит, последван от едногодишно ограничаване на дейността му като адвокат под надзора на Правния Изследователски и Обучителен Институт на Върховния съд на Япония.
За разлика от другите държави, в Япония притежаването на степен по право не е необходимо условие за явяването на изпитите за получаване на право на адвокатска практика. Обаче за тези, които искат да се явяват на този изпит без юридическа степен има допълнителни изисквания.
До 2006 година, изпитите за придобиване на адвокатска практика са се провеждали на три етапа. Първият се е провеждал през месец май. Съставен бил от 60 въпроса с множество варианта на отговор. Изпитът е обхващал въпроси на конституционното, гражданското и криминалното право.
Вторият етап се е провеждал в два дена през юли и е съдържал 12 въпроса за есе по конституционно,гражданско, търговско право и процедурни законови положения в областта на гражданския, търговския и углавния процесуален кодекс.
Последният окончателен етап е през месец Октомври, който представлява устен изпит.
Резултатите от изпита се обявяват в средата на ноември. Средно 40, 50 хил. души преминават успешно първия изпитен етап; 7, 8 хил. се класират за втория и само 1500 – за устния етап и стават адвокати.

Дипломираният юрист трябва да членува в Адвокатски съвет на Индия

В Канада, право на адвокатска практика може да получи всеки, който е започнал след дипломно обучение в местна правна програма, и стажува. Правните общности се наричат provincial law societies (местни правни дружества), освен това в Нова Скотия, което се нарича „Nova Scotia Barristers Society“ и това в Квебек – Barreau du Quebec.
В Индия законовата рамка, която определя правата на адвокатите е приета през 1961 год. Според нея, дипломираният юрист трябва да членува в Bar Council of India (Адвокатски съвет на Индия). Процедурата по приемане в този съвет е делегирана на щатските адвокатски съвети, тъй като почти всеки индийски щат има своя собствен съвет на адвокатите. След първоначалното включване и членство в която и да е адвокатска асоциация, дипломираният юрист е законно признат за адвокат и може да се яви пред всеки индийски съд.
В Пакистан пък е необходимо да отговарящ на определени изисквания, за да станеш член на адвокатска асоциация. Освен това пакистанците трябва да имат валидна диплома по право от виден университет, да предложат определени гаранции и да плащат такса за членство на съответната организация. Ако кандидатът няма магистърска степен по право, той трябва да стажува 6 месеца при практикуващ адвокат, на който е задължително да е оказал помощ при поне 10 случая по време на шест месечния си стаж.

Адвокатите в Америка

В САЩ под адвокат се разбира човек, практикуващ право и има квалификацията да завежда дело и да защитава обвиняем според сключения с клиента договор. Съществуват, разбира се, и алтернативни имена като “counselor”. В САЩ има около 760 000 души, които си изкарват прехраната като адвокати.
Американската правна система не разграничава адвокатите, които пледират в съда от тези, които не го правят, както правят много други правни юрисдикции (като Великобритания и Шотландия). Друга отличителна черта на американската правосъдна система е липсата на делегиране на ежедневната дейност на нотариусите.
След като дипломираният юрист е допуснат да практикува от върховния съд на съответния щат, той може законно да пледира, да води дела в щатския съд, да дава юридически съвети на клиенти и да изготвя важни документи като завещания, попечителски фондове, актове и договори и др.
Воденето на дела във федералния съд изисква допълнително разрешение.
От известно време, учебните заведения в САЩ дипломират все повече и повече юристи, повече от свободните работни места. Това кара младите специалисти (след като са минали през адвокатурата) да търсят нови възможности за работа. Много от безработните юристи прекарват свободното си време в изпълняване на частни задачи като например, издирването на някакъв човек или проследяване на друг и т.н.